За невротичните хора обществото е болно ♥ Eйбрахам МАСЛОУ
(Portrait of Eduard Kosmack with Raised Left Hand, 1910, by Egon Schiele)
Какво съставлява положителното общество?
Успоредно на дадената формулировка за положителните човешки взаимоотношения, можем да изследваме следствията от към този момент явно нужната формулировка за положителното общество като това общество, което дава на членовете си най-голямата опция да станат здрави и себеактуализиращи се човешки същества. Това на собствен ред значи, че положителното общество е това, чието институционално устройство е построено по подобен метод, че да развива, предизвиква, награждава и основава най-много положителни и най-малко неприятни човешки взаимоотношения.
Един извод от дадените нагоре дефиниции и тъждества би бил, че положителното общество е тъждествено с психологично здравото, а неприятното - с психологично болното общество, което на собствен ред значи надлежно угаждане и разстройване на базовите потребности (т.е. дефицит на обич, обвързаност, отбрана, почитание, доверие и истина и остатък на неприязън, оскърбление, боязън, пренебрежение и доминация).
Трябва да се подчертае, че общественият и институционалният напън води до лечебни или патогенни последствия (прави ги по-лесни, по-изгодни, по-вероятни, дава им повече първоначални и вторични печалби). Той не ги предопределя, нито ги прави безусловно неизбежни. Знаем задоволително за обсега на личностите както в простите, по този начин и в комплицираните общества, с цел да почитаме, от една страна, гъвкавостта и издръжливостта на човешката природа и от друга, странното твърдоглавие на към този момент образуваната характерова конструкция при изключителните човеци, която им дава опция да се съпротивляват и даже да подценяват публичния напън. Излиза, че антропологът постоянно ще е в положение да откри един добър човек в жестокото общество и един войник в мирното. Вече знаем задоволително, с цел да не приписваме всички несгоди на публичната уредба, но Русо. Не смеем да се надяваме, че единствено с рационализиране на обществото всички човешки същества могат да бъдат направени щастливи, здрави и мъдри.
Що се отнася до нашето общество, можем да го разгледаме от разнообразни страни, всяка от които е потребна за една или друга цел.
Например можем да вземем някаква междинна стойност за нашето или за което и да е друго общество и да му лепнем етикета на релативно болно, извънредно болно и така нататък За нас би било по-полезно обаче да преценим и да потърсим равновесие сред силите, които подтикват болест, и силите които подтикват здраве. В нашето общество явно има доста и от двете сили, люшкащи се в извънредно нежно равновесие, като властта минава ту в едната, ту в другата група от сили. Няма аргументи тези сили да не се мерят и с тях да не се опитва.
Оставяйки настрани сходни общи съображения и обръщайки се към самостоятелно психическите, първо ще се спрем на обстоятелството, че културата нормално се пояснява субективно. Изхождайки от тази позиция, можем умерено да заявим, че за невротичните хора обществото е болно, тъй като в него те виждат на първо място заплаха, опасност, нахлуване, нарцисизъм, оскърбление и безчувственост. Естествено техните съседи, които преглеждат същата просвета и същите хора, може да намират обществото за крепко. Двете изводи не си опонират психически. И двете могат да съществуват психически. По този метод всеки доста болен човек живее субективно в едно болно общество. Това, съчетано с прегледаното нагоре психотерапевтично взаимодействие, води до заключението, че лечението може да се формулира като опит да се сътвори в миниатюра положително общество.
Същата дефиниция би могла да се употребява и там, където обществото е болно от позиция на огромното болшинство от своите членове. Тук би трябвало да се пазим от прекомерно краен субективизъм. Обществото, което е болно, за болния пациент е неприятно и в по-обективен смисъл (дори за здравите хора), в случай че не за друго, то тъй като е в положение да основава невротични хора.
От: „ Мотивация и персона “, Ейбрахам Маслоу, изд. „ Кибеа “, 2001 година
Картина: Portrait of Eduard Kosmack with Raised Left Hand, 1910, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
